Наташа

Веднъж вече бе дала сърцето си на един мъж – тогава то беше чисто и уязвимо. А той ѝ го върна покрито с рани.

Всъщност ѝ беше много трудно да разсъждава трезво, когато разумът и сърцето ѝ подсказваха съвсем друго.

Само хората, които са родени с пари, могат да ги смятат за недостатък.

еше почувствала нещо, което не бе изпитвала – или по-скоро си бе забранила да изпитва – много отдавна. Пронизваща възбуда.

– Само хората, които са родени с пари, могат да ги смятат за недостатък.

– Говоря напълно сериозно. Сигурно си казваш: когато настъпи подходящият момент, когато имам настроение, когато обстановката го позволява. Губиш ценно време. Ако баща ми беше чакал да пораснем, за да понесем пътуването по-леко, още щяхме да сме в Украйна. Има неща, които не трябва да се отлагат нито за миг. Животът е толкова кратък.

С нищо не може да се сравни близостта между мъжа и жената, помисли Наташа.

Нищо не казвай. Лесно се дават обещания на лунна светлина. – И е лесно да се повярва – добави мислено.

искам обещания, които може да не спазиш. Не искам и нямам нужда от красиви думи. Те се произнасят прекалено лесно. – Хвана го още по-здраво за ръката. – Искам да стана твоя любовница, но държа на уважението, не на поезията.

Няма нищо по-лошо от това – допълни горчиво – да обичаш и любовта ти да бъде отхвърлена.