Ако Фреди беше жив, за да участва в написването на тази книга, щеше да се наложи да изтърпи протяжни дни, изпълнени с досадни интервюта с анонимен писател — поредния непознат, който се мъчи да докопа нови проникновени разкрития, а после да си отиде и да напише книга от името на Фреди. Най-вероятно Фреди не би имал нито желание, нито търпение за такова начинание и скоро би се разсеял. Той мразеше да скучае. Предвид тези неща и, разбира се, тъй като Фреди вече го няма, тази книга се различава от останалите по две съществени особености.Първо, материалът в нея е събран не само след няколко дни, прекарани с Фреди, а от интервютата му за период от 20 години, от многобройни източници. Размишленията и мненията, които той споделя, не са от конкретно време в живота му, а от цялата му професионална кариера. Естествено неговите възгледи и светогледът му се променят съществено с напредването на възрастта и с течение на времето тези промени биват отразени. Коментарите на Фреди относно теми като личните взаимоотношения, другите членове на група «Куийн», писането на песни, личния му живот и плановете му за бъдещето претърпяват коренни промени за две десетилетия, затова някои откъси от текста може да ви се сторят противоречиви. Същото несъмнено ще важи и за всички нас, ако двайсет години от собствения ни живот най-неочаквано бъдат отпечатани в книга и изложени пред очите ни.Второ, тази книга няма анонимни автори. Всичко, което ще прочетете, са думи на Фреди, макар тук-там да се наложи леко да ги подредим. Не сме слагали в устата му чужди думи, не сме вадили коментарите му от контекста. Освен това на няколко места Фреди минава от минало към сегашно време и обратно, но той нерядко формулираше мислите си така, затова и тази особеност е автентична.
Саймън Лъптън и Грег Брукс