Далече от безумната тълпа

Жените вечно се оплакват от мъжкото непостоянство в любовта, но към постоянството обикновено се отнасят с пренебрежение.

– Може би е най-добре да си мълча, но няма да се унижавам пред него. Аз не мога да лаская и ако се наложи да се умилквам някому, за да запазя мястото си, скоро ще го загубя.

Когато никой нямаше да злослови и да се подиграва с мен

На различни места от клони и слама бяха издигнати заслони, под които шаваха и шумоляха белезникавите сенки на кротките овце.

Най-висшият стремеж на чистата любов не е великодушната щедрост, а утоляването на собствената жажда.

Понякога мълчанието притежава удивителна сила – то като че ли се превръща в напусналата своята обвивка безплътна душа на чувството и тогава е много по-внушително от словото. Случва се също, когато някой говори малко, да изразява много.

Ала обещанието да избягваме злото много рядко се дава, преди самото зло да е стигнало толкова далеч, че да не може да бъде избягнато.

Лесно уязвимите хора винаги са готови да упрекват себе си, вместо да разсъждават логично.

На някои жени им трябва само непредвиден случай, за да разберат, че са създадени да управляват.

И тъй както съдим за цвета на предметите не по погълнатите, а по отразените от тях лъчи, така и мнението ни за хората се определя по-скоро от лошите им качества вместо от добрите.