Никола Бьогле

Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме.

Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме.

Животът щеше да убие всички ни, инспектор Геринген, ако не бяхме способни да забравяме. Говоря за онази забрава, която ни помага да не мислим във всяка секунда за нашето абсурдно съществуване. Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме. А как да живеем междувременно? Как да не се парализираме от липсата на смисъл?

Да, вярно е, че директорът понякога искаше от нас да свалим някой пациент в подземието.

За разлика от много други деца, аз израснах, знаейки, че ужасът не щади нито децата, нито невинните и че се повтаря, докато някоя висша сила не сложи край.

Чрез дълбоко вкорененото интуитивно познание, произхождащо от спомените, които дори не съзнаваме, че съществуват.

– фалшив кладенец на забравата, който пази всички спомени на живота ни, дори тези, които сме забравили или сме искали да забравим. Само че има нещо, за което до този момент не знаехме и това е съществуването на друго несъзнавано отвъд личното.

46 „Всички религии ни обещават живот на душата след смъртта. Било то чрез прераждане според хиндуизма, изпадане в нирвана според идеологията на будизма, отиване в рая в догмата на християнството или исляма, завръщане на душата в мумифицираното тяло в представите на египтяните.

Да проявиш чувство за хумор, не означава да унижаваш определени хора заради цвета на косата им или на кожата, което уж ги омаловажава като личности.

Искам да ти кажа за „тимшел“. Тази дума от Библията се превежда като „ти можеш“. Дума, същевременно опияняваща и ужасяваща, защото казва нещо фундаментално за човека: за разлика от животните, които реагират по инстинкт, човекът е свободен да избира как да постъпи. Има свободата да прави добро или зло. Може да контролира инстинктите си, да влияе на своята природа. Обаче да вършиш добро, това изисква усилие. И едва когато човек положи това усилие, той става напълно човек. Усилие, което става още по-важно, защото животът непрестанно ни изкушава, за да изберем по-лесния път на злото.