Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето
Preshar citerati fjol
. Той гълчеше силно и сърдито, но усещаше, че думите плачат в душата му, и той правеше неимоверно усилие да скрие тая слабост. Той знаеше, че доброто и злото се изплупват в човека, както пиленцата се изплупват из яйцето,
Preshar citerati fjol
Павел гледаше тая широка картина. Пред нея душата му се разтваряше лист по лист, като книга, и той неволно четеше далечни, неясни и мили спомени, които го натъжиха.
b1750652757har citerati fjol
Скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно.
b1750652757har citerati fjol
Най-после силите я напуснаха съвършено. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома, ако не си починеше по пътя.
b1750652757har citerati fjol
Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак.
b1750652757har citerati fjol
Тя се отби и тръгна по воденичарския
b1750652757har citerati fjol
Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак
b1750652757har citerati fjol
лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.
b1750652757har citerati fjol
Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си: