Патриша Хайсмит

  • b4429727496har citeratför 2 år sedan
    В печатните грешки имаше нещо демонично и непреодолимо, сякаш бяха част от първичното зло, което изпълва човешкия живот, сякаш имаха свой собствен живот и бяха решени на всяка цена да заявят себе си – също като бурените в най-поддържаните градини.

    Вместо всеобщо охладняване, както продължаваше да твърди Мелинда, Вик, напротив, намираше, че отношенията им с хората вървят далеч по-гладко. Както Хорас и Мери, така и Фил и Ивлин вече ги канеха без следа от старата предпазливост, когато се бояха да не би в последния момент Мелинда да им доведе било Ралф, било някой друг. Сега всички ги гледаха като семейство, при това щастливо и задружно
  • b3093873343har citeratför 7 månader sedan
    Няма нищо по-хитроумно от това да показваш собственото си „аз“, защото никой няма да повярва, че не играеш роля…

    Думи на Пьотър Степанович от „Бесове“ на Ф. М. Достоевски
fb2epub
Dra och släpp dina filer (upp till fem åt gången)