Покоряване на щастието

Много хора се тормозят или изпадат в ярост за всяка дреболия, която се обърка, и по този начин губят голяма част от енергията, която би могла да се използва по-полезно. Дори в преследването на по-важни цели е неразумно човек да се ангажира емоционално толкова дълбоко, та мисълта за евентуален провал да се превърне в постоянна заплаха за душевното му спокойствие.

съзнанието за грях. Такъв човек непрекъснато търпи собственото си неодобрение, което, ако е религиозен, тълкува като Божие неодобрение. Той си е изградил определена представа какъв би трябвало да бъде според самия него и тази представа е в непрекъснат конфликт с познанието му за себе си такъв, какъвто е в действителност

37 Дезадаптация – характерна черта, която е (или е станала) по-вредна, отколкото полезна, за разлика от адаптацията, която е повече полезна, отколкото вредна.

Сантиментализмът е литературно направление от втората половина на ХVІІІ в. За разлика от литературата на класицизма с присъщите ѝ високопарност и аристократичност, произведенията, създадени по време на сантиментализма, са ориентирани към обикновените хора и разкриването на тяхната богата душевност, без да се излиза от рамките на личния или семейния конфликт и да се правят обобщения от по-широко обществено значение. Цел на писателите сантименталисти е да разкрият съдбите и преживяванията на своите крайно чувствителни герои: хора от народа, които също са способни на любовни терзания, възвишеност и саможертва.

Всяко нещастие се основава на някакъв вид дезинтеграция или липса на интеграция; дезинтеграция в собствената личност се наблюдава при липса на координация между съзнателния и несъзнателния ум; между човека и обществото липсва интеграция, когато тези две страни не са свързани заедно по силата на обективни интереси и привързаности. Щастливият човек е този, който не страда от нито една от тези две липси на единство и чиято личност нито е разделена в себе си, нито е противопоставена на света. Такъв човек се чувства гражданин на света и се наслаждава свободно на зрелището, което той му предлага, както и на радостите, които то доставя, необезпокояван от мисълта за смъртта, защото не се чувства отделен от онези, които ще дойдат след него. В такъв дълбок инстинктивен съюз с житейския поток се открива и най-голямата радост.

Ние несъмнено би трябвало да желаем щастието на хората, които обичаме, но не и като алтернатива на нашето собствено щастие

Но моралният кураж и интелектуалната смелост са изучавани много по-малко; те обаче също имат своята техника. Всеки ден признавайте пред себе си поне една болезнена истина; ще установите, че това е също толкова полезно, колкото и ежедневното добро дело на бойскаутите. Привикнете към мисълта, че животът ще продължава да си струва, дори вас да ви няма в него, тъй като, разбира се, сте неизмеримо по-добри по добродетели и интелигентност от всички ваши приятели. Упражнения от този вид, практикувани в продължение на няколко години, най-малкото ще ви позволят да признавате някои факти, без да трепвате,

Не е в природата на повечето хора да се чувстват щастливи в затвор, а страстите, които ни затварят в нас самите, са сред най-лошите затвори. Едни от най-често срещаните от тези страсти са страхът, завистта, чувството за грях, самосъжалението и самолюбието.

където човек може да им се радва или пък където могат да бъдат придобити чрез правилно насочени усилия и въпреки това човекът продължава да е нещастен, тогава той страда от някаква психологическа дезадаптация
37

Някои неща са от първа необходимост за щастието на човек, но това са прости неща: храна и подслон, здраве, любов, успех в работата и уважението на себеподобните.